Безопасният атом: измислица или реалност?  

Марина Образкова
Специално за RBTH
 
Строежът е «замразен» през 1986 г. след аварията в Чернобилската АЕЦ. Пустинната атмосфера на незавършената централа се превърна в източник на вдъхновение за много хора: тук редовно се провеждаше «Казантип» — най-големият фестивал за електронна денс музика в бившия СССР, пак тук Бондарчук снима своя филм «Обитаемият остров». Понякога в Шчолкино се появяват туристи, но като цяло това е централа-призрак.
На няколкостотин километра, на другия бряг на Черно море, в близост до Волгодонск се издига Ростовската АЕЦ, където понастоящем работят над 5000 души. Електроцентралата снабдява с електроенергия целия регион. По време на катастрофата в Чернобил тя също бе в процес на изграждане, но властите стигнаха до друг извод: вместо да закриват проекта, да оборудват централата с най-надеждните системи за сигурност.
Тази година се планира да бъде пуснат третия реактор, а Росатом вече обяви Ростовската централа за най-безопасната в света.
След трагедията във «Фукушима», която бе съпроводена със стремителен скок в добиването на шистов газ и нефт, някои анализатори твърдяха, че дните на атомната енергетика са преброени и всички АЕЦ в света ще бъдат застигнати от съдбата на централата в Шчолкино — бавно рушащи се руини, които да напомнят на човечеството за ужасното минало.
 
Възраждане на атомната енергетика
Напоследък обаче всичко сочи към това, че на атомната енергетика предстои нов подем: от 20 водещи страни в  производството на газ 15 стартираха програми за развитие на атомния сектор. Това обсъждаха експертите на панелната сесия на Международния икономически форум в Санкт Петербург, посветена на стабилността в енергийните доставки. По преценка на Росатом към 2020 г. в света ще бъдат пуснати в експлоатация 460 гигавата нови атомни мощности (за сравнение: един голям западен град потребява не повече от един гигават).
Най-новият реактор на Ростовската АЕЦ може да устои на земетресение от 9 бала по скалата на Рихтер и сблъсък с 400-тонен «боинг» - разказва Александър Полушкин, директор на проектния инженеринг в концерна «Росенергоатом», дъщерното предприятие на Росатом. Също така той подчертава, че новите технологии позволяват на централите да функционират нормално в случай на прекъсване на електроенергията, както и по всяко време при нужда от ремонт, следователно няма да има изтичане на радиоактивно вещество от реактора, както в Чернобил. Освен това като производство новият модел е по-евтин от предишните.
Все по-очевидно е, че в скоро време атомната енергетика ще получи централно място в световната енергийна система – за това ще спомогнат безопасността, евтината цена и ниският процент на въглеродни емисии в атмосферата. Не трябва да забравяме и за ръста на енергопотреблението в развиващите се страни. По количество произведена енергия една АЕЦ заменя пет обикновени ТЕЦ-а — при еднакъв обем емисии.
«[Разбира се,] ако някъде има възможност за добив на шистов газ на цена от 30-50 долара за кубичен метър [а не за 100], тогава няма нужда от строеж на атомна централа — пояснява генералният директор на Росатом Сергей Кириенко. — Точно както в миналото не са били строени такива на ръба на открити въглищни рудници».
Стабилната цена е важна – продължава той. «Много добре си спомням края на деветдесетте, когато цената на нефта падна под 9 долара – сринаха се бюджетите и много експерти твърдяха, че няма никакви основания да се очаква покачване над 20 долара». Кириенко припомни как през 2008 г. на кръглата маса на Международния икономически форум в Петербург експертите смятаха, че в обозримо бъдеще цената на нефта няма да падне под 150 долара за барел.
Както отбелязва управителят на Росатом, атомната енергетика позволява да се гарантира стабилност на цените в продължение на целия 60-годишен период на експлоатация на реактора.
Александър Москаленко, президент на групата компании «Градски център за експертизи», смята, че в сравнение с повечето други методи за производство на електроенергия вредата от атомната енергетиката е твърде незначителна. «Строителството на АЕЦ не изисква отреждане на огромни площи земеделски земи, както при изграждането на водноелектрически централи — обяснява той. — А канцерогенните емисии от въглищните електроцентрали спрямо всички достъпни източници на енергия ги правят враг на ЧОВЕКА и околната среда. Атомната енергия е сравнително безопасната алтернатива».
«Търсенето на енергия расте със същите темпове и човечеството не може да се откаже от такъв източник — заявява той. — В близките 100 години нямаме алтернатива на атомната енергетика, а в някои страни АЕЦ ще покриват до 80% от потреблението на енергия».
Аварията в АЕЦ «Фукушима»  даде на строителите на атомни реактори в региона мощен тласък в стремежа им към сигурност, добавя Москаленко, и като цяло целият отрасъл сега е съсредоточен върху минимизирането на рисковете.


„Нито един реактор не може да бъде 100% безопасен, също както нито една кола не може да бъде 100% безопасна — разсъждава той. — Ние можем единствено да повишаваме нивото на сигурност, за да удовлетворим нарастващото търсене на енергия. За целта са нужни съответните разработки. А нашата задача е да се доближим, доколкото е възможно, до пълната 100% безопасност“.